Оперната прима Красимира Стоянова: Сцената е гигантски провокатор!
Днес имаме достойнството и удоволствието да ви срещнем с огромната оперна прима Красимира Стоянова. Тя е измежду менторите в плана „ С старания към звездите “ – самодейност на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и мотор на фондация „ Културни вероятности “. В рамките на „ С старания към звездите “ ще бъдат дадени стипендии на общо петима надарени български актьори от разнообразни сфери на изкуството. Красимира Стоянова, несъмнено, е наставник в категория „ Музика “. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.
Успяхме да хванем Красимира Стоянова в къса нейна отмора сред гастрол с Рикардо Мути и събития в Мюнхен, Залцбург, Берлин. Питахме я за менторството, за вълнуващия й творчески път досега, за функциите, които може да играе още веднъж и още веднъж, и за тези, които в никакъв случай няма да изиграе. Българската световноизвестна прима пред „ Момичетата от града “!
Защо се съгласихте да участвате в плана „ С старания към звездите “?
Бях поканена от оперната певица Ина Кънчева да вземам участие в тази превъзходна самодейност. Ина има голям гений и заряд в работата си за развиване на младите, а това през днешния ден е безпределно важно за нашите деца. Аз също с огромно предпочитание работя с младежи, доставя ми наслада и се усещам извънредно потребна.
Как разбирате ролята на наставник, това въпрос на вътрешна нужда ли е или на публичен дълг?
Ментор е една доста забавна дума, която идва от гръцката митология. Това е името на един от приятелите на Одисей. Големият гръцки воин му заръчал да се грижи за дома и фамилията му, до момента в който самият той е на път. В наши дни наставник е този, който възпитава, наставлява някого. В нашия случай всеки един от нас, който е откликнал на поканата на Ина, е своего рода ментор в региона си за младежите, които ще бъдат утвърдени за стипендията към плана „ С старания към звездите “. Моята работа ще бъде да съм в тясна връзка с утвърждения претендент, да работя с него, да го отправям в развиването му, както и да го подкрепя в намирането на поле на изява, благоприятни условия за учене и така нататък
Какви упования имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да Ви научат на нещо?
Човек, който желае да научи нещо в живота си, да се развива и усъвършенства, ще направи всичко по силите си, с цел да успее. В нашия план се дават големи благоприятни условия, децата имат шанса да се допрян до разнообразни страни в изкуството, до разнообразни персони, вече изградили кариерата си. Това е огромна опция за младите, за която аз примерно като млада дори не съм мечтала. По мое време имаше доста малко такива начинания, дори бих споделила никакви… Много е забавен контактът с младите, тъй като са будни, интелигентни, кипят от сили! Това е един превъзходен продан на сила - сред нас, които към този момент имаме дозата знание в региона си, и тях, които с готовност и възторг одобряват опита ни. Няма нищо по-вдъхновяващо и даващо сили и убеденост, че бъдещето е на идващите след нас умни и мощни хора.
Вие самата имали ли сте наставник и в случай че не, кого бихте избрали за подобен?
Моите ментори са били моите учители. Аз имах щастието да имам превъзходни учители освен като експерти, само че и като хора, тъй като едното без другото не може. Неслучайно Аристотел, който е възпитаник на Платон, като преподавател на Александър Македонски е пътувал постоянно с него. Какво значи това - великата връзка учител-ученик, която е значима освен за ученика, само че и за учителя.
Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки развой, обвързван с висока естетическа и духовна приятност.
От какво ново потомство има потребност българското оперно изкуство?
Ако новото потомство оперни актьори успее да продължи българската оперна традиция, да продължи, поддържа и укрепи славата на българските оперни гласове, това би било най-хубавото. Ние имаме доста надарени деца, единствено би трябвало да им предоставим опцията да се развиват!
Любопитно е, че сте почнали кариерата си като оркестрант. Защо? Разкажете ни за прехода от цигулката към пеенето, по какъв начин се случиха нещата?
Знаете ли, за това съм най-благодарна на ориста! Няма нищо по-хубаво за един оперен артист от това, преди да запее, да е свирил на музикален инструмент. Така в процеса на развиването му в оперното пеене всичко е много по-лесно - има към този момент построени сръчности, музикални привички, музикална просвета, съществено отношение към работния процес… Все неща, които са изключително значими за нас, артистите, тъй като с цел да достигнем високо равнище, ние би трябвало да поставяме ежедневен труд, изчерпателен и осмислен.
Приемам работата си като духовна задача.
При мен всичко стана доста естествено - прекосяването от цигулка към пеене беше като едно ходило по-високо в личното ми професионално, само че и човешко развиване. Човешкият глас е нещо толкоз вълшебно и забавно! Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки развой, обвързван с висока естетическа и духовна приятност.
Ла Скала, Карнеги Хол, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Националната опера в Берлин, Опера Бастий в Париж, Щаатсопер Виена, още в Барселона, залцбург, Мюнхен, Цюрих... Кое отвори пътя Ви към международните подиуми? Какво с изключение на гений е належащо на един млад актьор, с цел да стигне до такава степен?
Моето мнение е, че на човек се дава доста огромно тестване, когато е на сцената. Тогава на процедура се ревизира доколко той има сили да се бори почтено, да издържи в огромното психическо и физическо напрежение, доколко ще развие въображението си и интелекта си въобще. Но има и още нещо - дали ще издържи морално! Сцената е великански подбудител! Провокира нашите
Успяхме да хванем Красимира Стоянова в къса нейна отмора сред гастрол с Рикардо Мути и събития в Мюнхен, Залцбург, Берлин. Питахме я за менторството, за вълнуващия й творчески път досега, за функциите, които може да играе още веднъж и още веднъж, и за тези, които в никакъв случай няма да изиграе. Българската световноизвестна прима пред „ Момичетата от града “!
Защо се съгласихте да участвате в плана „ С старания към звездите “?
Бях поканена от оперната певица Ина Кънчева да вземам участие в тази превъзходна самодейност. Ина има голям гений и заряд в работата си за развиване на младите, а това през днешния ден е безпределно важно за нашите деца. Аз също с огромно предпочитание работя с младежи, доставя ми наслада и се усещам извънредно потребна.
Как разбирате ролята на наставник, това въпрос на вътрешна нужда ли е или на публичен дълг?
Ментор е една доста забавна дума, която идва от гръцката митология. Това е името на един от приятелите на Одисей. Големият гръцки воин му заръчал да се грижи за дома и фамилията му, до момента в който самият той е на път. В наши дни наставник е този, който възпитава, наставлява някого. В нашия случай всеки един от нас, който е откликнал на поканата на Ина, е своего рода ментор в региона си за младежите, които ще бъдат утвърдени за стипендията към плана „ С старания към звездите “. Моята работа ще бъде да съм в тясна връзка с утвърждения претендент, да работя с него, да го отправям в развиването му, както и да го подкрепя в намирането на поле на изява, благоприятни условия за учене и така нататък
Какви упования имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да Ви научат на нещо?
Човек, който желае да научи нещо в живота си, да се развива и усъвършенства, ще направи всичко по силите си, с цел да успее. В нашия план се дават големи благоприятни условия, децата имат шанса да се допрян до разнообразни страни в изкуството, до разнообразни персони, вече изградили кариерата си. Това е огромна опция за младите, за която аз примерно като млада дори не съм мечтала. По мое време имаше доста малко такива начинания, дори бих споделила никакви… Много е забавен контактът с младите, тъй като са будни, интелигентни, кипят от сили! Това е един превъзходен продан на сила - сред нас, които към този момент имаме дозата знание в региона си, и тях, които с готовност и възторг одобряват опита ни. Няма нищо по-вдъхновяващо и даващо сили и убеденост, че бъдещето е на идващите след нас умни и мощни хора.
Вие самата имали ли сте наставник и в случай че не, кого бихте избрали за подобен?
Моите ментори са били моите учители. Аз имах щастието да имам превъзходни учители освен като експерти, само че и като хора, тъй като едното без другото не може. Неслучайно Аристотел, който е възпитаник на Платон, като преподавател на Александър Македонски е пътувал постоянно с него. Какво значи това - великата връзка учител-ученик, която е значима освен за ученика, само че и за учителя.
Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки развой, обвързван с висока естетическа и духовна приятност.
От какво ново потомство има потребност българското оперно изкуство?
Ако новото потомство оперни актьори успее да продължи българската оперна традиция, да продължи, поддържа и укрепи славата на българските оперни гласове, това би било най-хубавото. Ние имаме доста надарени деца, единствено би трябвало да им предоставим опцията да се развиват!
Любопитно е, че сте почнали кариерата си като оркестрант. Защо? Разкажете ни за прехода от цигулката към пеенето, по какъв начин се случиха нещата?
Знаете ли, за това съм най-благодарна на ориста! Няма нищо по-хубаво за един оперен артист от това, преди да запее, да е свирил на музикален инструмент. Така в процеса на развиването му в оперното пеене всичко е много по-лесно - има към този момент построени сръчности, музикални привички, музикална просвета, съществено отношение към работния процес… Все неща, които са изключително значими за нас, артистите, тъй като с цел да достигнем високо равнище, ние би трябвало да поставяме ежедневен труд, изчерпателен и осмислен.
Приемам работата си като духовна задача.
При мен всичко стана доста естествено - прекосяването от цигулка към пеене беше като едно ходило по-високо в личното ми професионално, само че и човешко развиване. Човешкият глас е нещо толкоз вълшебно и забавно! Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки развой, обвързван с висока естетическа и духовна приятност.
Ла Скала, Карнеги Хол, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Националната опера в Берлин, Опера Бастий в Париж, Щаатсопер Виена, още в Барселона, залцбург, Мюнхен, Цюрих... Кое отвори пътя Ви към международните подиуми? Какво с изключение на гений е належащо на един млад актьор, с цел да стигне до такава степен?
Моето мнение е, че на човек се дава доста огромно тестване, когато е на сцената. Тогава на процедура се ревизира доколко той има сили да се бори почтено, да издържи в огромното психическо и физическо напрежение, доколко ще развие въображението си и интелекта си въобще. Но има и още нещо - дали ще издържи морално! Сцената е великански подбудител! Провокира нашите
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ